Фибриноген (фактор I) е разтворим плазмен гликопротеин, синтезиран от черния дроб, който се превръща от тромбин във фибрин по време на коагулацията на кръвта.
Това се постига чрез процеси в коагулационната каскада, които активират зимогенния протромбин към сериновия протеазен тромбин, който е отговорен за превръщането на фибриногена във фибрин. След това фибринът се свързва чрез фактор XIII, за да образува съсирек.
Защо фибриногенът се използва диагностично?
Тестът за фибриноген е предназначен за количествено определяне на концентрацията на протеина. Високите нива обикновено са свързани със сърдечно-съдови заболявания. Параметърът може да бъде повишен поради всяка форма на възпаление, тъй като фибриногенът е протеин в остра фаза. Ниските нива, от друга страна, могат да показват системно активиране на съсирващата система – консумацията на фактори на съсирването тогава е по-бърза от синтеза.
Плазмената концентрация на фибриноген обикновено се увеличава в рамките на 24 до 48 часа в отговор на възпаление: